ясен козев и крум геoргиев ексклузивно пред огае

[05.01.2012]

Официалният фен-клуб на Евровизия в България ви дава възможност да се доближите повече до авторите на песента на Софи Маринова – „Любов без граници”, а именно Ясен Козев и Крум Георгиев, като им пожелава най-сърдечно успешно представяне в конкурса!

Здравейте! Първо искам да ви благодаря за това, че приехте да отговорите на въпросите на ОГАЕ България. Кажете няколко думи за песента, с която участвате тази година на конкурса Евровизия.

Песента е създадена преди повече от година и половина. Целта ни беше да направим клубно парче, в което да съчетаем здравия бийт с усещането за меланхолията на отминаващото лято.

През цялото време чувах куплета и припева като думи, разменени между момче и момиче.

Защо избрахте Софи Маринова за изпълнител на песента и откъде дойде идеята за песен на няколко езика?

И двамата с Ясен отдавна сме имали желанието да работим със Софи Маринова, защото нейният глас е невероятен инструмент. Даден й е отгоре, а и тя го е овладяла до съвършенство. Записът с нея е уникално изживяване - усещаш енергията да се вихри из цялото студио и всеки път се чудиш какво ли още може да сътвори. Аз вярвам, че един ден целия свят ще оцени гласа й като българско богатство. За съжаление тези дни установям, че все още има българи, които намират за срамно изпълнител от ромски произход, независимо колко талнатлив е, да представя България.

 Иначе свързването на Софи с точно тази песен беше решение на продуцента й Крум Крумов. Първоначалният му план беше да я запишем като дует на Софи с чуждестранен поп изпълнител, но впоследствие прецени, че песента е подходяща и за солово участие в Евровизия. Идеята за текста е на авторката му, Дони Василева, от която останахме очаровани. Мисля, че именно посланието, което е отправила с текста, за обединяващата всички хора по света сила на музиката, любовта и болката, е убедило Крум Крумов да я включи в Евровизия.   

През 2010-та участвахте със съвсем различен стил песен, защо сега не се спряхте на етно парче?

Аз продължавам да вярвам в идеята за модерен български поп, стъпил на основата на автентичния фолклор, и експериментирам в тази посока.

Следите ли конкурса като цяло и какво мислите за него?

Идеята за конкурс, на който всички европейски държави показват една на друга своето настоящо лице в музика, много ми допада. Дали конкурсът е бил успешен,  реално си проличава по това дали и колко от песните-участнички имат живот и след него, дали стават популярни и любими по целия континент. Това са истинските песни-победителки, независимо от мястото им в класирането. За съжаление последните години такива песни не е имало. 

Дали през 2010-та Миро, с песента ви "Еagle", щеше да има по-голям успех и съжалявате ли за нещо?

И сега го вярвам, но, уви, няма как да знаем със сигурност. Не съжалявам за нищо минало, защото то вече не съществува.

Много хора споделят, че именно Софи и Деси Слава са най-големите фаворити. Какво мислите за останалите песни от българската селекция?

Музиката си остава въпрос на личен вкус. Отново бих казал, че обективният критерии за всички песни-участнички е дали някой ще ги слуша и след конкурса.  

При евентуален провал тази година,бихте ли пробвали отново?

Ние като автори никога не сме кандидатствали за участие в Евровизия. По неясни за нас причини в последните години съдбата ни „абонира” за този конкурс, тъй като продуцентите на изпълнителите с които работим, или самата телевизия-организатор, както в случая с Миро, ни предлагат да включат песните ни в конкурсната програма. Ние се съгласяваме, защото, както споменах, харесваме замисъла на форума Евровизия, и защото и „Eagle”, и „Любов бе граници” имат общочовешки послания, които бихме искали да бъдат чути от повече хора.

Според вас каква песен трябва да представя страната ни?

В българската музика не инвестира никой. Държавата няма политика по въпроса, с която да създаде предпоставки за експорт и капитализиране на музикалните продукти. Медиите в България вече са собственост на интернационални корпорации и налагат формати, с които с минимум инвестиция целят да постигнат максимум печалба – ако българският изпълнител им върши работа за това, ок. Няма мениджъри, няма промоутъри, а музикантите не са учили търговия, мениджмънт и право, но са принудени да се занимават с това, вместо да се посветят на онова, което правят най-добре. За щастие, благодарение главно на интернет, вече има примери за български изпълнители, които са успели сами да установят връзка с международни пъблишъри и лейбъли, които издават произведенията им. Но за тях в България знаят малцина. В този смисъл Евровизия е една от малкото сцени, от които може да се чуе по света българска музика, и то от много хора. Това е най-важното.

Какво е посланието ви към българските фенове на конкурса?

Имам приятели, които следят конкурса – някои искрено вярват в идеята му, други обожават да се присмиват на безумиците, които понякога се появяват на сцена. За мен е важно от този конкурс да се раждат песни, които да стигат до душата но хората, каквато е основната функция на музиката.